На 14 октомври в к.к. Албена в рамките на Годишната среща на местните власти, се проведе форумът „Управление на отпадъците – споделена отговорност на общините и държавата“ . Събитието е част от проект „Модели за оптимизиране на процеса на управление на битовите отпадъци от общините в България“, финансиран от Програма "Околна среда" 2021-2027, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие, по Договор № BG16FFPR002-2.001-0001-C01, който НСОРБ изпълнява.

Форумът дава ясни очертания на общата отговорност на местната власт, държавата, бизнеса и гражданите в изпълнението на една от най-значимите реформи – тази по управление на отпадъците. Изпълнителният директор на НСОРБ Силвия Георгиева заяви, че реформата в управлението на отпадъците е най-трудната и предизвикателна задача в настоящия общински мандат, както и, че са необходими съвместни усилия и координация между всички заинтересовани страни.  Тя добави още, че с приемането на новата Наредба за реда за изготвяне и образеца на план сметката, ангажиментът е стоварен изцяло на общините. Подготвителната работа, която местните администрации извършват, показва дефицитите в действащата нормативна уредба и необходимостта от извършването на сериозни реформи в общинските системи за управление на отпадъците.

Във всяка община са създадени екипи от експерти, а Сдружението подготви подробни консултативни материали за необходимите данни за първоначалните изчисления, отбеляза председателят на УС на НСОРБ и кмет на Велико Търново инж. Даниел Панов. Темата е обсъждана активно на работни срещи между общините.

Работата през последните месеци очерта ясна картина за промените, които предстоят. За успешно прилагане на новите основи за ТБО, много общини започнаха реформи в системите си за управление на отпадъците, като акцентът е върху разделно събиране и оптимизация на сметосъбирането. Инвестициите включват модернизация на инфраструктурата, нови контейнери и превозни средства с технологии за измерване на отпадъците. Работата на терен показа и проблеми в нормативната уредба, които трябва да бъдат разрешени паралелно с въвеждането на принципа „замърсителят плаща“.

„Това бяха основните ни мотиви за искане за отлагане на новите основи с 1 година. Срещнахме разбиране както от финансовия министър, така и от народните представители – предложението беше прието с над 170 гласа“, добави инж. Панов.Той подчерта, че анализите разкриват потенциално голямо увеличение на таксите за домакинствата – от 2 до 7 пъти, а в някои населени места – дори над 10 пъти.

Форумът продължи с представянето на проект „Модели за оптимизиране процеса на управление на битовите отпадъци от общините в България“, финансиран от ПОС 2021-2027 г. В рамките на проекта ще бъде изготвен анализ на текущото състояние на системите за управление на отпадъците на местно ниво, който да идентифицира дефицитите и да очертае необходимостта от допълнителни инвестиции.

Министърът на околната среда и водите Петър Димитров сподели, че се обсъжда сформирането на работна група, която да се заеме с промените в Закона за управление на отпадъците. Според него следва да се мисли за ефективни механизми, с които кметовете да съумяват да санкционират нарушителите.

В рамките на форума Ръководителят на УО на Програма „Околна среда“ Галина Симеонова акцентира върху двете възможности, по които общините могат да се възползват по Програмата, а именно Процедура „Мерки за изграждане, разширяване и/или надграждане на общински/регионални системи за разделно събиране и рециклиране на биоразградими отпадъци“ по Програма „Околна среда“ 2021-2027 г. и Процедура на конкурентен принцип за изграждане на площадки за повторна употреба и рециклиране на отпадъци.

Столична община започна сериозна реформа в управлението на отпадъците, заяви кметът Васил Терзиев. От система с почти 90% депониране, депонираното количество е намалено до 10% на година. Кметът предупреди за потенциален риск от криза с боклука в следващите три години. Сред приоритетите са по-лесно и достъпно рециклиране, въвеждане на депозитна система, площадки за едрогабаритни отпадъци и системи за компост. Планират се мерки за увеличаване на изискванията към организациите за разделно събиране и сметопочистване, както и за повишаване на контрола и количеството разделени отпадъци.

Габрово е пионер в двукомпонентния модел за разделно събиране на отпадъци и е сред 100-те града, ангажирани с въглеродна неутралност. През 2021 г. общината спечели наградата "Европейски зелен лист" на Европейската комисия, а План за действие за устойчива енергия и климат до 2030 г. е приет през 2022 г. Габрово въведе вендинг машини за рециклиране на бутилки и кенове.

Шумен разработва нови модели за определяне на такса "смет", базирани на анализ на наличните данни. Подходът е диференциран за физически и юридически лица, с цел ограничаване на увеличението на таксата до максимум 30%.

Казанлък е сред първите общини с Общинско предприятие за комунални дейности. От 2017 г. такса "смет" за нежилищни имоти се определя според количеството отпадъци, вместимостта на съдовете и честотата на транспортиране. Общината разполага с 10 мобилни центъра за разделно събиране и планира още 15. Казанлък е първата община, преминала обучение за новия модел за такса "смет".

Проектът „Модели за оптимизиране процеса на управление на битовите отпадъци от общините в България“, финансиран по ПОС 2021-2027 г., който НСОРБ изпълнява, е от съществено значение в преструктурирането на общинските системи за управление на отпадъците и представлява важна стъпка към въвеждането на новите основи за определяне на такса „битови отпадъци“.