Последният регионален форум, посветен на практическото прилагане на модели за управление на битовите отпадъци в общините, беше проведен в Трявна на 20 и 21 ноември 2021 г. Форумът е организиран в изпълнение на Административен договор № BG16FFPR002-2.001-0001-C01. по Проект „Модели за оптимизиране на процеса на управление на битовите отпадъци от общините в България“, финансиран от Програма "Околна среда" 2021-2027, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие и национално съфинансиране.

Ключовите експерти от консорциум „РЕЦ и партньори“ - Никола Дойчинов, Десислава Кочева и Соня Янкова акцентираха върху темите за  новия подход за определяне на такса битови отпадъци, определяне на зони за обслужване и необходимите съдове и ресурси, примери и изчислителни модели за различни типове населени места новите закони и примерните модели, които сдружението разработи, за да подпомогнат работата на общините.

Събитието събира еколози, експерти, представители на общини и специалисти от Северенцентрален регион, за да представят ефективни модели и добри практики за организиране на системите за събиране, третиране и таксуване на битовите отпадъци.

Кметът на Община Трявна - Денчо Минев, приветства присъстващите и откри форума, подчертавайки колко ключово е въвеждането и активното прилагане на разделното събиране на отпадъци за устойчивото развитие на общините.

„Необходимо е да предвидим каква е сумата на това, която ще ни струва сметосъбирането и съответно всичко свързано с поддържането на общините. Давам пример с Трявна – при прилагане на новите основи за едно четиричленно семейство, ще се дължат по 150 лв. на човек. Към момента такса смет и данък недвижим имот за това домакинство е не повече от 110 лв. общо. Тоест сумата ще се увеличи четири пъти, което е половин минимална работна заплата.“, каза кметът.

Денчо Минев даде пример с Норвегия, където са обособени определени депа, в които се изхвърлят разделно електрически уреди, метал, пластмаса, строителни и други отпадъци. Така гражданите имат грижата за разпределянето и изхвърлянето на отпадъка. „На запад процесът се е превърнал в естествен процес за сортиране на отпадъците. Затова новият метод за изчисление на ТБО трябва да е справедлив и да е поносим към гражданите“, заключи кметът на Трявна.

Заместник-изпълнителният директор на НСОРБ - Теодора Дачева, която бе и модератор на събитието, заяви наблюдения, че вече 2 години се работи много активно за въвеждане на новите модели за прилагане.

„Местната власт не може да се справи сама, трябва да работи активно с МОСВ и МФ, за да тече по-бързо и гладко процесът на въвеждане на новата ТБО. Отчитаме, че голям ефект ще има депозитната система, но тя ще бъде вкарана през 2027 година. Чрез нея ще се намали драстично отпадъка в сивите контейнери“, сподели още зам.-изпълнителният директор на НСОРБ Теодора Дачева и допълни, че финансирането също трябва да се изясни.

По думите на Никола Дойчинов, експерт от консорциума „РЕЦ и партньори“, успешното прилагане на подобна система започва със събирането на достатъчно надеждни данни за състоянието на отпадъците и особеностите на конкретната община.

„Първо трябва да осигурим точни данни за самото населено място. После определяме кои типове модели са подходящи и как те се вписват в различните зони за обслужване. Едва след това се пристъпва към изчисленията, за да видим какви ще са разходите и да изберем най-правилния модел“, обясни Дойчинов. Той подчерта, че основният принцип е системата да позволява постигане на целите за рециклиране при възможно най-ниски разходи за общинския бюджет.

Определянето на зоните за обслужване е ключов момент от алгоритъма. Зоните се формират според типа на населеното място, вида на застрояване, броя на жителите и произвежданите количества отпадъци. Взимат се предвид още разстоянието до общинския център, наличната транспортна инфраструктура, както и видът на използваните съдове и техника за събиране. Този подход позволява всяка зона да бъде анализирана според реалните ѝ особености и нужди.

Важна част от подготовката е изготвянето на прогнози за количествата отпадъци, както образуваните, така и потенциално събраните във всяка отделна зона. Прави се оценка и на основните фракции битови отпадъци, които подлежат на разделно събиране. Тези данни са необходими за отчитането на целите за рециклиране и за определянето на точните количества отпадъци, които трябва да бъдат насочени към повторна употреба и рециклиране.

След събирането и анализа на информацията се преминава към избора на подходящ модел за събиране на отпадъците, съобразен със специфичните характеристики на всяка зона. Изчислителният модел позволява да бъдат сравнени съществуващите системи с потенциални бъдещи решения, което подпомага общините при вземането на информирано решение за най-ефективната алтернатива.

В рамките на алгоритъма ще се определи и вида, броя и честотата на обслужване на контейнерите. Основата на този процес е осигуряването на необходимата информация за количествата отпадъци, образувани и събрани на ниво жител, домакинство, имот или сграда. За да се изчислят точните параметри на съдовете, се използват критерии, които отчитат както характеристиките на отделните зони за обслужване, така и ограниченията за вида и обема на контейнерите, както и честотата на извозване. В този контекст се правят примерни изчисления в Excel, които дават конкретни данни за оптималния брой съдове и тяхното обслужване според типа на имотите и особеностите на застрояването.

Изборът на модел за събиране се извършва въз основа на характеристиките на зоната за обслужване и събираемите фракции отпадъци. Например, индивидуални пластмасови контейнери се използват в градски зони с ниско застрояване, еднофамилни къщи, малки населени места и вилни зони, докато в градски зони с високо строителство и в централните части на големите градове се прилагат общи контейнери. Тези модели позволяват адаптиране към специфичните нужди на различните райони и осигуряват оптимално разделно събиране на отпадъците.

Според експертите новият алгоритъм ще даде възможност на местните власти да подобрят ефективността на разделното събиране, да оптимизират транспортните разходи и да постигнат по-високи нива на рециклиране, в съответствие с европейските изисквания. Двудневното събитие даде възможност да даде отговори на конкретни въпроси по прилагане на моделите от общините.